КОГА КРЕДИТЪТ НИ ПОМАГА И КОГА НИ ДЪРПА НАЗАД
В предишната ни статия се запознахме с част от философията на Робърт Кийосаки. В тази разглеждаме идеята му как да използваме дълг, за да придобиваме активи, които носят доход. Но ще включим и Дейв Рамзи, който заема противоположната позиция.
Кой е прав? Нека започнем така:
Кредитът ни позволява да използваме днес пари, които ще изкараме утре. Затова въпросът не е просто дали да вземем заем, а какво получаваме срещу част от бъдещите си доходи.
Добрият дълг може да ни помогне да придобием актив, да увеличим доходите си или да създадем стойност, която оправдава цената на заема. Лошият взима от бъдещите ни пари, без да създава достатъчно стойност в замяна. Подобно е и разграничението на Fidelity: дългът може да бъде продуктивен, когато има потенциал да увеличи богатството или бъдещите ни доходи.
Затова ипотеката не е автоматично добър дълг, както кредитната карта не е автоматично лош. Трябва да гледаме три неща: какво създава дългът, колко ни струва и какво ще стане, ако планът ни не проработи.
Два еднакви апартамента, две различни решения
Двама души купуват еднакви апартаменти в една и съща сграда, на една и съща цена и с еднакви ипотеки.
Нека ги наречем А и Б.
- А се води, че живее в новото си жилище. Имотът може да поскъпне с времето и да бъде продаден, но през останалото време не носи доход. Ипотеката, поддръжката и ремонтите се плащат от джоба на собственика му. Макар и по счетоводно определение, имотът му да е актив, той реално се превръща в пасив (според Кийосаки).
- Б ремонтира своя и го отдава под наем. Ако наемът след данъци, поддръжка, периоди без наематели и други разходи е достатъчен да покрие ипотечната вноска, имотът започва да помага за собственото си изплащане. Превръща се в актив.
Разликата е проста: Пасивът не носи доход, а само разходи. Активът носи доход, въпреки разходите.
“Всеки сам си преценя”
Любим модерен цитат, нали?
Кийосаки и Рамзи също са си преценили.
Кийосаки вижда възможността:
- Дългът може да ни позволи да придобием актив, който носи доход. (Richdad)
Рамзи вижда риска:
- Какво става, ако имотът остане без наемател, има голям ремонт или доходът ни намалее? В критиката си към „добрия дълг“ той използва именно пример с ипотекиран имот, за да покаже, че задължението остава дори когато очакваният доход изчезне. (Ramsey Solutions)
И двете гледни точки са валидни. Доходът може да направи дълга да работи за нас. Но дългът си остава дълг, дори когато доход няма.
“Преценяме си” и месечната вноска
Кой вариант е по-подходящ за нас?
- Ако вземем заем от €10,000 при 10% годишна лихва.
→ За 3 години месечната вноска е €323
→ За 7 години месечната вноска е €166.*
Вторият вариант изглежда доста лесен за поддържане. Но за целия период ще платим приблизително €2350 повече лихва за същите заети €10,000.
Затова не трябва да гледаме само месечната вноска.
Важно е и да правим разлика между лихва и ГПР (годишен процент на разходите).
- Лихвата е цената за използването на заетите пари.
- ГПР отчита лихвата и определени други разходи по кредита и затова е по-полезен, когато сравняваме оферти. Европейските правила изискват потребителят да получи стандартизирана информация за кредита, включително неговия ГПР. (European Commission)
Умението да сме отговорни
Понякога най-важният въпрос не е какво купуваме, а защо изобщо ни трябва кредит.
Ако получаваме €1500 месечно, но редовно харчим €1700, кредитната карта може временно да покрие липсващите €200.
Доходът ни обаче не е станал €1700.
Само сме преместили €200 от днешните разходи да бъдат разплатени от бъдещите ни доходи.
Същият риск съществува при услугите BNPL – „Buy Now, Pay Later“ („купи сега, плати после“). Малките вноски правят покупката да изглежда по-достъпна, но задължението остава. Проучване на Northwestern Mutual, цитирано от 24/7 Wall St., показва, че голяма част от Gen Z прибягват до BNPL още преди да са спестили каквото и да е, а част от тях задлъжняват дори докато плащат за ежедневни нужди като храна и гориво.
Еднократният заем може да покрие временен недостиг.
Но ако всеки месец имаме нужда от нов кредит, за да плащаме нормалните си разходи, кредитът вече не решава проблема. Той се превръща в проблема.
Преди да вземем заем
Кийосаки гледа възможността. Рамзи гледа риска. За нас са важни и двете.
Не е нужно да решаваме дали един финансов продукт по принцип е „добър“ или „лош“. Преди да вземем заем, е по-полезно да си зададем четири въпроса:
- Какво ще създадат тези пари?
- Колко ще върна общо?
- Какво ще остане от дохода ми след вноската?
- Ще мога ли да понеса дълга, ако планът не се развие според очакванията?
Голямо внимание трябва да обърнем и от кого взимаме парите. В България БНБ поддържа публични регистри на банки, финансови институции и кредитни посредници, които можем да проверим преди да се обвържем.
В заключение
Има огромна разлика между дълг, който ни помага да изградим нещо, и дълг, от който имаме нужда, за да стигнем до следващата заплата.
В крайна сметка кредитът е сделка с бъдещото ни аз: получаваме повече възможности днес срещу по-малко свободни пари утре.
Добрият дълг създава достатъчно стойност, за да си заслужава тази размяна.
Лошият заставя бъдещето ни аз да плати сметката. Както може.
*Опростен пример с фиксирана лихва от 10%, равни месечни вноски и без допълнителни такси.
