“Pay yourself first” - Robert Kiyosaki
Животът е непредвидим. Днес имаме стабилна работа, утре ни съкращават. Днес колата е в чудесно състояние, утре се разваля. Днес гледаме спокойно телевизия, утре се разправяме с майстори заради теч в хола. Всичко може да се случи, а въпросът е дали сме подготвени финансово за непредсказуемото.
Повечето хора не се замислят за това, докато един ден не се озоват в подобна ситуация. Тогава някои прибягват до кредитната карта или до заеми, които за съжаление често се превръщат в дългове, влачещи се с години.
Днес ще разгледаме нещо, което често остава пренебрегнато, а именно да знаем, че има начин да се справим с непредвиденото, като, колкото и парадоксално да звучи, се опитаме да го предвидим.
Ето как:
Финансовият буфер е резерв от пари, до които имаме бърз достъп, заделени за неочаквани разходи или загуба на доход. Целта му е една: да ни преведе през трудния период с това, което ни е нужно, без да затъваме в дълг.
За да е по-лесно, сме разделили видовете буфер на 3 нива:
1. Резерв в текущата сметка – никога не оставаме на нула, стремим се винаги да имаме пари в сметката до следваща заплата.
2. Спешен фонд – тук се подготвяме за реални кризи. Ако се чудиш откъде да почнеш, започни оттук.
3. Инвестиции – най-голяма възвращаемост, но чак след години, а кризите нямат търпение.
Нека ги разгледаме от най-просто към най-сложно. Ето всяко ниво поотделно.
Ниво 1: Резерв в текущата сметка
Това е абсолютният базов минимум, който можем да следим за финансите си. Никога да не харчим толкова много, че да стигнем до нула преди заплата или друг доход. (The Motley Fool)
Повечето хора са стигнали до този извод дори несъзнателно, тоест гледат в сметката им да има достатъчно пари да преживеят спокойно.
Ниво 2: Спешен фонд
Това е най-важното ниво, което ще разгледаме и най-подробно. Спешният фонд е резерв от пари в отделна сметка само за реални кризи. Не бива да бъде използвана за дългосрочни планове, нова кола или ваканция. Тази сметка представлява спасителна мрежа, която да ни улови при спешни случаи. (Wells Fargo)
А тях може да разделим на два вида: (Vanguard)
- Малки внезапни разходи
Чупят ни стъклото, спешно сме на зъболекар, трябва да заведем детето на лекар, пералнята спря да работи… Все неща, за които не мислим, но се случват най-редовно и осъзнаваме, че половината заплата е отлетяла натам. Добре е да сме заделили сума, равняваща се на около половината от ежемесечните ни разходи точно за такива случаи.
- Загуба на основен доход
Такъв финансов шок се среща по-рядко, но… се среща.
Тези моменти никога не са планирани и могат да ни ударят много неприятно финансово. Добре е постепенно във времето да сме успели да изградим финансов буфер, който да се равнява на три до шест месеца основни разходи (наем, храна, сметки, лекарства). Или за толкова време, за колкото ще ни трябва да се вдигнем на крака. И без излишни харчове.
Важното е тези пари да са лесно достъпни.
Къде да ги държим:
В обикновена спестовна сметка, до която стигаме бързо и до която не прибягваме за нищо друго.
Колко да спестим и как да го пресметнем?
Общото правило е да сметнем основните ни разходи за 3 до 6 месеца. Това са разходите ни, не заплатата. Броим само същественото и необходимото. (Chase)
Трябва да знаем тези три стъпки:
Стъпка 1: Замисляме се кое не търпи отлагане?
Наем, сметки, дългове, храна, транспорт, застраховки. Изключваме ресторанти, забавления и всичко, без което можем да минем.
Стъпка 2: Пригодяваме спрямо себе си.
Рискова ли е професията ни? Стабилен ли е доходът ни всеки месец? За цяло семейство ли отговаряме? Колкото по-нестабилен е доходът, толкова по-голям резерв ще ни трябва.
Стъпка 3: Пресмятаме полученото.
- По-малък внезапен разход ≈ половин месечен разход
Ако харчим 1000 → €1000 ÷ 2 = €500
- 3 месеца резерв = месечен разход × 3
→ €1000 × 3 = €3000
- 6 месеца резерв = месечен разход × 6
→ €1000 × 6 = €6000
Ниво 3: Инвестиции
Стигнахме до най-високото ниво. Тук вече говорим за пари, вложени със специфичната цел да растат, било то в акции или фондове. Те не са част от спешния фонд, а следващ етап за финансовата ни свобода.
Трябва да знаем, че това е за най-тежките финансови удари, когато парите в спешния фонд вече са привършили.
За по-сериозна загуба на доход има смисъл част от парите да са в сметки с по-висок потенциал за растеж. Но с ясното разбиране, че там сигурността е по-малка и парите не са толкова бързо достъпни.
Проблемът е, че ако парите са в акции, стойността им може да е паднала точно когато ти потрябват.
Плати първо на себе си.
В книгата си “Богат татко, беден татко”, Робърт Кийосаки ни съветва да заделяме процент от месечния си доход за спестявания, инвестиции и дарения. Оттам идва и известният израз “Pay yourself first” или ”Плати първо на себе си.” В случая на финансовия буфер, това трябва да е първата ни задача след получаване на заплатата, докато стигнем до добра сума, равна поне на основните ни разходи за 3 до 6 месеца.
Финансовият буфер няма да предотврати неприятните събития в живота. Но може да ни даде време, спокойствие и свобода да вземем разумни решения, вместо прибързани.
Най-важното е, че нещо е по-добре от нищо. Дори малка спестена сума може да ни помогне, а колкото по-рано започнем да я подготвяме, толкова по-добре за нас.
